Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
22.01.2012 11:20 -
За кого е " подаръка "
Автор: denito70
Категория: Лични дневници
Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2012 11:47
Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.01.2012 11:47
"Преди много, много години в древен Китай, когато Буда все още се намирал в своето земно превъплъщение, сред многото истории, които се разказвали за него, била и тази, че е невъзможно да бъде изваден от кожата си. Той бил толкова балансирано същество, че не реагирал нито на обидите, нито на каквито и да е опити да бъде оскърбен по някакъв начин.
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да извади от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че абсолютно никой не можел да остане спокоен при контакт с него. Та до този човек достигнала мълвата за невъзмутимия Буда
- Охо-о-о, невъзмутим? – мислел си той. – Само защото още не си е имал работа с мен. И се отправил на дълъг път. Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. Оня веднага се запретнал: започнал да го обижда, да му се присмива, да го предизвиква,… По всякакъв начин се опитвал да го изкара от равновесие. Буда оставал спокоен. Човекът удвоил и утроил своите усилия, впрегнал цялото си въображение, изсипал каква ли не жлъч и остроти. Ако в началото си служел с подигравки и ирония, сега преминал към открити нападки и обидни прозвища. Както и преди – Буда все така оставал спокоен. Майсторът на гнева се чувствал вече на края на силите си. Усещал, че арсеналът му започва да се изчерпва. Усещал, че този път е надминал себе си… Но Буда оставал невъзмутим, както преди. И когато човекът се поспрял, за да си поеме дух и да се хвърли отново в бой, Буда благо промълвил: - Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос? Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи. И тогава Буда кротичко го попитал: - Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за когото бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме, чий е този подарък?
- Ами то е ясно, подаръкът остава за този, който го е донесъл – все още в недоумение отвърнал човекът. - Именно – промълвил Буда и кротко се усмихнал. Тогава човекът разбрал, че целия негатив, цялата злоба и жлъч, които така усърдно изливал пред Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал."
Затова следващия път, когато си изказвате гнева, раздразнението, а дори и несъгласието по определен въпрос, обърнете внимание как всъщност правите това. Ако е по неуместен начин, обиждайки другите - какво очаквате после? Естествено, че Вселената ще ви върне това обратно, под една или друга форма.
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да извади от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че абсолютно никой не можел да остане спокоен при контакт с него. Та до този човек достигнала мълвата за невъзмутимия Буда
- Охо-о-о, невъзмутим? – мислел си той. – Само защото още не си е имал работа с мен. И се отправил на дълъг път. Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. Оня веднага се запретнал: започнал да го обижда, да му се присмива, да го предизвиква,… По всякакъв начин се опитвал да го изкара от равновесие. Буда оставал спокоен. Човекът удвоил и утроил своите усилия, впрегнал цялото си въображение, изсипал каква ли не жлъч и остроти. Ако в началото си служел с подигравки и ирония, сега преминал към открити нападки и обидни прозвища. Както и преди – Буда все така оставал спокоен. Майсторът на гнева се чувствал вече на края на силите си. Усещал, че арсеналът му започва да се изчерпва. Усещал, че този път е надминал себе си… Но Буда оставал невъзмутим, както преди. И когато човекът се поспрял, за да си поеме дух и да се хвърли отново в бой, Буда благо промълвил: - Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос? Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи. И тогава Буда кротичко го попитал: - Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за когото бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме, чий е този подарък?
- Ами то е ясно, подаръкът остава за този, който го е донесъл – все още в недоумение отвърнал човекът. - Именно – промълвил Буда и кротко се усмихнал. Тогава човекът разбрал, че целия негатив, цялата злоба и жлъч, които така усърдно изливал пред Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал."
Затова следващия път, когато си изказвате гнева, раздразнението, а дори и несъгласието по определен въпрос, обърнете внимание как всъщност правите това. Ако е по неуместен начин, обиждайки другите - какво очаквате после? Естествено, че Вселената ще ви върне това обратно, под една или друга форма.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 220