От дълбините на сърцето. :: Да погледнем в себе си.

"Ако миналото на другия беше ваше минало, ако неговата болка беше ваша болка, ако неговото ниво на съзнание беше Ваше, щяхте да мислите и действате точно като него. Когато осъзнаете това, идват прошката, състраданието, покоят."Екхарт Толе

Ние хората имаме способността да лепваме етикети на другите, да произнасяме присъди над тях основно от чули - недочули нещо от трети и пети лица. Интересуваме се от слухове и предположения и ни е приятно да "нищим", да "чоплим" истории за другите и да правим заключения. Дали сме се замисляли изобщо какво е преживял човек, в какви ли ситуации е бил поставян, за да реагира и постъпи по определен начин. Не, разбира се! И знаете ли защо? Защото се оказа, че повечето хора не могат да се избавят от навика да критикуват и обсъждат. Сещам се за една индианска поговорка : " Нека не съдя друг човек, докато не извървя един километър в неговите мокасини " ? Чудесно е да отделяме повече време, за да опознаем и приемем първо себе си. Хората, които вървят по този път знаят, че ако не харесваме, отричаме и осъждаме нещо в другите, то там е необходимо да се замислим и запитаме дали и в нас има от тези качества. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите. Вместо да преценяваме и да обвиняваме другите, най-напред е нужно да опознаем себе си. Един дълъг и вълнуващ процес! Преди да започнеш да осъждаш някого , вземи неговите обувки , мини по неговият път , пробвай неговите сълзи , усети неговата болка и като се спънеш във всеки камък на пътя , в който той се е спънал...чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си !!!

Нагоре