Сърдиш ли се за нещо ти
или неволно те нараних.
Хиляди въпроси, през мислите ми
преминават в този час.
Пиша ти, не отговаряш,
дори и не се обаждаш.
Мълчиш. Но защо ли?
Не зная вече как, да ти угодя,
с нежност ли, любов ли,
с усмивка ли или пък с прегръдка.
С какво ли?
Кажи ми ти, какво да сторя.
Кажи ми само думичка една,
за да разбера, каква  е моята вина.
Обвиняваш ли ме за нещо  или пък не.
А може би си въобразявам. Не зная аз.
Това мълчание до никъде,
не ще те отведе.
По-добре с мен сподели, какво ти тежи,
какво те натъжава
и  ще се опитам аз да ти помогна,
както мога.
Обичам те! – ще ти кажа,
за да ти олекне на мига,
с усмивка нежна ще те даря
или пък с прегръдка,
каквото пожелаеш ти.
Само недей да мълчиш,
а ми кажи нещо ти.
Ако имам някаква  вина
да я поправя на мига.
Разбери, че
твоето мълчание е като бич за мен.
Тежко наказание, непосилно за мен.

denisima