От дълбините на сърцето.

Наконтил си се като кокона.
Сякаш, че си примадона
или някой бизнесмен
от селския пазар.
Наежил си се като петел
и крачиш напред-назад.
Речи омайни редиш
и с тях искаш да ме плениш.
Стига си кудкудякал,
че главата ме заболя.
Хайде къш, къш и навън.
Тук не си желан.
Тук е моя двор,
а ти си неканен гост.
Тъкмо се успокоих.
След час-два пристига пак
селския тарикат с тъпан
в ръка, удря, блъска,
та чак ушите ми проглуши.
И започна плеядите си
омайни да реди.
А навън са се събралите
кокошките познати и го
гледат в захлас,
една-две припадат завчас.
Тича доктора да види,
що за болест е това,
дето е покосила тези моми.
Аз пък тази болест ще я нарека
главозамайване, световъртеж
от омайната ти реч.
Хайде стига си кукуригал,
че цяло село се е събрало
да гледа панаира.
Ето го и селския пъдар
с бърза крачка пристига
да види що е туй пернато
дето цял ден врява вдига,
че цялото село от него е пропищяло.
Гледа ме пъдаря и ме пита,
гледа него и го разпитва.
-А бре, момче, що за дявол си ти.-
рече му набързо той.
Хайде къш, къш и навън,
махай се от тук. Тук не си желан.
Но проклетникът не чува,
плеядите си реди, тъпана си удря
и не млъква.
Идва пак пъдаря,
с яка сопа в ръката.
Ту отляво, ту отдясно,
момъка налага.
И дорде се огледа...
Цяло село се е събрало
сеир голям да гледа,
че този момък куражлия
за посмище е станал.
Накрая стана тя, каквато стана.
Хукна селския тарикат,
дим да го няма и следа от него
не остана.
Дядо поп закъсня,
изпусна той голямата веселба.
Ама и аз какви ги наредих.
Нищо. Веселба да става.
Римата така се получава.
Май само смеха ни остана
в този сив живот.

denisima /08.01.2013 г.