Прекрасно утро. Влюбена пролет.
Защо сърцето бие? Както преди.
В небето е толкова скучно,

 Мълчи ми се. Не ми се говори.
Излишни думи няма да редя.
А и защо ли? 

Лека нощ, Любов.
Очи сънени затвори.
Ще те завия 

Време е да изхвърля от живота си всичко не нужно. Да се освободя от тежкия товар, който нося на плещите си - хората, които постоянно ме нараняват, не нужни вещи... Искам да започна живота си от начало... без болка, без тъга... да излекув...

 Прощавам ти... 
... за дето ме нарани.
... за твоите лъжи.

Плахи погледи, шепот "обичам те",
китара звучи в далечината.
Ах, тези нощи, очи блестящи,

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,

Облаци - копринени ленти.
Носят се в небесната шир.
Полудявам от тази любов.

Кажи, не мълчи.
Че мене обичаш.
Кажи, не мълчи.

Лутам се между два свята.
В единия съм Аз, в другия си Ти.
Лутам се. А защо ли?

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!!
Конци бели и червени 
вплетени в едно,