Обичам самотата.
Обичам и тишината.
Когато сутрин слънчо

Здравей, Любов! Къде си?
Защо ме остави сама!?
Без теб не мога да пиша,

Какво му трябва на човек.
Едно палто, чадър, сърце богато.
Да кръстосва надлъж и нашир.

 
Кой пак разплака хубавото време?
Кой небето на сълзи обрече?

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани

 Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход. 
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи. 

 Прекрасно утро. Влюбена пролет.
Защо сърцето бие? Както преди.
В небето е толкова скучно,

 Мълчи ми се. Не ми се говори.
Излишни думи няма да редя.
А и защо ли? 

Лека нощ, Любов.
Очи сънени затвори.
Ще те завия 

Време е да изхвърля от живота си всичко не нужно. Да се освободя от тежкия товар, който нося на плещите си - хората, които постоянно ме нараняват, не нужни вещи... Искам да започна живота си от начало... без болка, без тъга... да излекув...

 Прощавам ти... 
... за дето ме нарани.
... за твоите лъжи.

Плахи погледи, шепот "обичам те",
китара звучи в далечината.
Ах, тези нощи, очи блестящи,